Тъгата не е депресия. Тъга е човешко чувство, което хората изпитват в определени моменти от живота си.
Мисълта „Чувствам се тъжно“ е естествена реакция на ситуации, които предизвикват емоционално разстройство или болка. Има различни степени на тъга, но подобно на други емоции тъгата е временна и избледнява с времето. По този начин тъгата се различава от депресията.
Депресията е едно по-дългосрочно психично страдание.
То влияе на социалните, професионални и други важни области в живота. Ако не се лекува, симптомите на депресия може да продължат дълго време. .
По време на терапията хората изброяват много реалистични проблеми, за които са убедени, че причиняват депресии, а именно:
- Финансова нестабилност;
- Неудовлетворителни отношения в семейството;
- Старост /някои хора разглеждат етапите в жизнения цикъл като кризи/;
- Постоянна физическа инвалидност;
- Тежки заболявания;
- Трагични загуби на близък човек.
В списъка могат да се добавят още много причини, които причиняват трайно негативно отношение към себе си, близките и живота като цяло.
Каква е разликата между „здравословна“ тъга и депресия?
Тъгата е емоция, предизвикана от реалистични възприятия, които са отрицателни. Те включват загуби, разочарования, обиди, провали и други.
Например, когато почине или си отиде любим човек, нормално е да си мислим, че ще ни липсва приятелството или любовта му, хубавите моменти, които сме имали с него. Тези чувства са нежни, реални и желателни. Емоциите ще засилят дълбочината на преживяванията и загубата ще доведе до преосмисляне на жизнения път. По този начин загубата се превръща в печалба, тъй като тя се разполага в индивидуалната човешка опитност.
Тъгата включва поток от чувства и има времеви граници. При тъгата липсва понижаване на самооценката и мисли като „Аз съм виновен, че това се случи“ или липсва преживяването на лична отговорност за провала или загубата.
А депресията?
Възможна е и друга интерпретация на загубата или човек си казва: “Никога повече няма да съм щастлив, никога повече няма да преживея удоволствие или удовлетворителни отношения с някой друг.“ „Не е справедливо, защо все на мен ми се случва това, защо все аз губя?“
Тези мисли задействат чувство на самосъжаление и безнадежност, животът губи смисъл. Тъй като тези емоции са изцяло изкривени, възможно е да ни победят. Гневът е сменен с чувство на вина, страхът от изоставяне е сменен с дълбока мъка и страх да продължим напред и да създадем близки, интимни отношения.
Когато депресията се появи след реален стрес, предизвикан от загуба на любим човек, влошено здраве, влошени отношения в семейството, финансови загуби и други, ние говорим за реактивна депресия. В други случай трудно се идентифицират обективни стресиращи събития или човек ги е заключил дълбоко в себе си, като защита срещу непоносимите чувства, които могат да се появят следствие на спомена за травмиращото събитие. Клиницистите наричат това състояние ендогенна депресия.
В моята практика съм срещала хора, които като че ли имат вторична полза от това да заявят „аз съм депресиран и никой не може да ми помогне“.
Това е страх да направят промяна или зов за помощ, зов за любов или някой да се погрижи за тях. Състоянието е доста деликатно, тъй като неосъзнато човек може да остане дълго в него и като че ли депресията става съюзник, приятел и начин да се изолираме от реалния живот, социалните контакти, нови отношения с други хора. Да приемем позицията: „Аз не заслужавам да бъда обичан, не съм достатъчно добър, за да последвам мечтите си, никога повече няма да бъда обичан“ .В това състояние страдащият има опасност да постави близките си в състояние на зависимост и чувства за отговорност и вина: майката – детето си; партньори – близки и приятели. Страхът човек да продължи живота си по нов различен начин, страхът да тества нови ангажираности, хобита, отношения с другите, са едни от причините за създаване на зависими и съзависими отношения между страдащия и другите значими за него хора.
Когато се случи нещо наистина отрицателно, съпроводено с голяма болка, отрицателните емоции са създадени единствено от мислите Ви и Вашите възприятия. Чувствата са резултат от смисъла, който човек придава на ставащото. Значителна част от страданието е резултат от изкривените мисли.
Позволете си да потърсите помощта, от която се нуждаете.
Посещенията при психолог са един от начините да идентифицирате тези изкривени мисли, да избегнете попадането в мисловните капани.
Тогава справянето с реалния проблем става по-малко болезнено. Струва си да опитате! Затова не допускайте да изпаднете в дълбока депресия и да се самоизяждате от негативни, самообвиняващи мисли. Свържете се с мен, психолог Краси Николова и заедно ще извървим пътя в борбата с депресивното състояние.